олтар
[oɫtar]
олтар значение:
1. (религия) Издигнато място или съоръжение, върху което се извършват жертвоприношения или богослужения.
2. (християнство) Най-важната, източна част на християнския храм, отделена с иконостас, където се намира светият престол.
3. (преносно) Символ на святост, на най-висока почит и саможертва в името на нещо.
- Ударение
- олта̀р
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ол-тар
- Род
- мъжки
- Мн. число
- олтари
Примери за използване на олтар
(религия)
- Древните траки са изграждали каменни олтари в планините.
(християнство)
- Свещеникът влезе в олтара през царските двери.
(преносно)
- Той положи здравето и младостта си пред олтара на науката.
Синоними на олтар
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:altare
През старобългарски (олътаръ), заемка от латински (altare), вероятно свързано с altus (висок) или adolere (горя, жертвопринасям).
Употреба
Чести словосъчетания:
- пред олтара
- домашен олтар
- главен олтар
Фразеологизми:
- пред олтара