Енциклопения на българския език

окей

[oˈkɛj]

окей значение:

1. (разговорна реч) Израз на съгласие, потвърждение или одобрение.
2. (предикативно слово) Оценка за състояние, което е задоволително или добро.
Ударение
окѐй
Част на речта
частица, наречие, междуметие
Сричкоделение
о-кей
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на окей

(разговорна реч)
  • – Ще дойдеш ли утре? – Окей, там съм.
  • Всичко е окей с документите.
(предикативно слово)
  • Чувствам се окей след операцията.

Синоними на окей

Антоними на окей

Как се пише окей

Грешни изписвания: океи, оки, ок, укей
На кирилица се изписва фонетично: окей. Често се използва и латинското съкращение ОК.

Етимология

Произход:Английски
Оригинална дума:OK
Заемка от английското 'OK', чийто произход се свързва с шеговитото съкращение 'Oll Korrect' (All Correct) от 19 век в САЩ.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • всичко е окей
окей : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник