оглупея

[oɡluˈpɛjɐ]

оглупея значение:

1. (пряко) Ставам глупав или по-глупав; губя умствените си способности.

2. (преносно) Извършвам глупост, постъпвам неразумно в конкретна ситуация.

Ударение: оглупѐя
Част на речта: глагол
Сричкоделение: о-глу-пе-я
Вид: свършен
Преходност: непреходен
Спрежение: I спрежение
Видова двойка: оглупявам

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на оглупея

(пряко)

Казваше, че от стоенето без работа ще оглупея напълно.
Старецът започна да оглупява с годините.

(преносно)

Как можах да оглупея така и да подпиша без да чета?

Синоними на оглупея

изкукам (разг.), изпростея, сглупя, сбъркам

Антоними на оглупея

помъдрея, уменея

Как се пише оглупея

Грешни изписвания: оглопея, оглупия, углупея

Следва правилото на променливото Я. В 1 л. ед.ч. е 'оглупея', но в минало свършено време е 'оглупях' (когато е под ударение и няма мека сричка след това).

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:глоупъ

Произлиза от прилагателното 'глупав' (старобълг. 'глоупъ') с наставка за промяна на състоянието и представка 'о-'.

Употреба

Чести словосъчетания:

оглупея от любов
оглупея от старост