общежитие
[opʃtɛʒˈitiɛ]
общежитие значение:
1. (бит) Сграда, специално оборудвана с много стаи за временно настаняване на определена група хора (студенти, ученици, работници) при общи условия.
2. (социология (книжовно/остаряло)) Съвместен живот на хора в общност; социален живот.
- Ударение
- общежи́тие
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- об-ще-жи-ти-е
- Род
- среден
- Мн. число
- общежития
Примери за използване на общежитие
(бит)
- Студентското общежитие се намира близо до университета.
- Настанени са в работническо общежитие в покрайнините на града.
(социология (книжовно/остаряло))
- Правилата на човешкото общежитие изискват взаимно уважение.
Синоними на общежитие
Как се пише общежитие
Пише се слято. Първата част е обще- (а не общи-). Завършва на -ие.
Етимология
Произход:Руски/Старобългарски
Оригинална дума:общежитие
Калка (буквален превод по части) от латинското 'coenobium' или гръцкото 'koinobion', навлязла чрез руския език. Съставена от 'общ' и 'житие' (живот).
Употреба
Чести словосъчетания:
- студентско общежитие
- правила на общежитието
Популярни търсения и запитвания за общежитие
какво е общежитие, общежитие или общижитие, общежитие или общежитийе, общежитие или убщежитие, общежитие или общежйтие, общежитие или общежитйе, общижитие или общежитийе, общижитие или убщежитие, общижитие или общежйтие, общижитие или общежитйе, общежитийе или убщежитие, общежитийе или общежйтие, общежитийе или общежитйе, убщежитие или общежйтие, убщежитие или общежитйе, общежйтие или общежитйе