обуя
[oˈbujɐ]
- Ударение
- обỳя
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- о-бу-я
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- I спрежение
- Възвратна форма
- обуя се
- Видова двойка
- обувам
Как се пише обуя
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:obuti
От праславянското *ob-uti, където *uti е корен, свързан с надяване на обувки (сродно с литовското 'aut'). Представката 'об-' означава действие върху повърхността.
Употреба
Чести словосъчетания:
- обуя обувки
- обуя чорапи
Фразеологизми:
- обуя някого с двата крака в една обувка