Енциклопения на българския език

обрязване

[oˈbrʲazvanɛ]

обрязване значение:

1. (медицина/религия) Хирургическо отстраняване на препуциума (краекожието) на мъжкия полов член, практикувано по медицински, религиозни или културни причини.
2. (градинарство) Изрязване на краищата, клоните или излишните части на растение.
3. (техника) Обработване на краищата на материал (хартия, плат, метал) за постигане на правилна форма.
Ударение
обря̀зване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
об-ряз-ва-не
Род
среден
Мн. число
обрязвания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на обрязване

(медицина/религия)
  • Ритуалното обрязване е важна традиция в юдаизма и исляма.
  • Лекарят препоръча обрязване поради медицински показания.
(градинарство)
  • Пролетното обрязване на лозите е задължително за добра реколта.
(техника)
  • Машината за обрязване на хартия се повреди.

Как се пише обрязване

Думата се пише с променливо я, тъй като е под ударение и следващата сричка не съдържа 'е' или 'и' (в съвременния правопис правилото се прилага към основната глаголна форма обрязвам).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:обрѣзати
От старобългарския глагол 'обрѣзати', който е съставен от представка 'об-' (около) и корен 'ряз' (режа). Сродна с общославянското *rězati.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • ритуално обрязване
  • женско обрязване
  • обрязване на овошки