Енциклопения на българския език

обричане

[obˈritʃɐnɛ]

обричане значение:

1. (общо) Действието, с което някой или нещо се предава на неизбежна съдба (обикновено лоша) или се посвещава на определена цел.

Ударение: обрѝчане
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: об-ри-ча-не
Род: среден
Мн. число: обричания

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на обричане

(общо)

Обричането на страната на изолация беше политическа грешка.
Това беше акт на доброволно обричане в служба на бога.

Синоними на обричане

посвещаване, осъждане, предопределяне

Антоними на обричане

спасяване

Как се пише обричане

Грешни изписвания: обречане, убричане, обрйчане, обричъне

Пише се с и в корена, тъй като е производно от глагола от несвършен вид 'обричам' (за разлика от свършения 'обрека', където е с 'е').

Етимология

Произход:Български

Оригинална дума:обричам

Отглаголно съществително от несвършения глагол 'обричам'. Коренът е свързан с 'река' (казвам), 'рок' (съдба, срок).

Употреба

Чести словосъчетания:

обричане на забрава
обричане на смърт
обричане на неуспех

Популярни търсения и запитвания за обричане

какво е обричане, обричане или обречане, обричане или убричане, обричане или обрйчане, обричане или обричъне, обречане или убричане, обречане или обрйчане, обречане или обричъне, убричане или обрйчане, убричане или обричъне, обрйчане или обричъне

обричане : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник