обрежа
[oˈbrɛʒɐ]
обрежа значение:
1. (пряко) Изрязвам краищата на нещо, за да го оформя, изравня или намаля; подрязвам от всички страни.
2. (религия/медицина) Извършвам ритуално или медицинско отстраняване на препуциума (обрязване).
- Ударение
- обрѐжа
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- об-ре-жа
- Род
- няма
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- I спрежение
- Видова двойка
- обрязвам
Примери за използване на обрежа
(пряко)
- Ще обрежа снимката, за да пасне в рамката.
- Градинарят ще обрежа сухите клони на дърветата.
(религия/медицина)
- Решиха да обрежат момчето по религиозни причини.
Синоними на обрежа
Как се пише обрежа
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:рѣзати
Произлиза от праславянската форма *ob-rězac, съставена от представката 'об-' (около, отстрани) и глагола 'режа'. Означава рязане по периферията.
Употреба
Чести словосъчетания:
- обрежа лозето
- обрежа краищата
- обрежа снимка