Енциклопения на българския език

обработване

[obrɐˈbɔtvɐnɛ]

обработване значение:

1. (техника/производство) Процес на подлагане на материал или суровина на въздействие (механично, химично и др.), за да се получи готов продукт или да се променят свойствата му.
2. (земеделие) Разкопаване, оране и грижа за почвата с цел отглеждане на растения.
3. (информатика) Извършване на операции върху данни с компютърна система.
Ударение
обрабо̀тване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
об-ра-бот-ва-не
Род
среден
Мн. число
обработвания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на обработване

(техника/производство)
  • Технологията за обработване на металите се е развила значително.
  • Обработването на кожата изисква специални химикали.
(земеделие)
  • Пролетното обработване на земята започна рано тази година.
(информатика)
  • Софтуерът служи за обработване на големи масиви от данни.

Антоними на обработване

Как се пише обработване

Като отглаголно съществително от несвършен вид, завършва на -не. Не се пише двойно 'н'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:работа
Произлиза от глагола 'обработвам'. Коренът е 'работа' (старобълг. работа - робство, слугуване, труд), с представка 'об-', означаваща обхващане на цялото действие.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • обработване на данни
  • обработване на земя
  • термично обработване
Фразеологизми:
  • обработване на общественото мнение