Енциклопения на българския език

обособя

[obosolˈbʲa]

обособя значение:

1. (общо) Отделя нещо или някого като самостоятелна единица; разгранича от общото цяло.
Ударение
обособя'
Част на речта
глагол
Сричкоделение
о-бо-со-бя
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Видова двойка
обособявам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на обособя

(общо)
  • Архитектът реши да обособи кухненския кът с барплот.
  • Трябва да обособим отделен бюджет за рекламната кампания.

Антоними на обособя

Как се пише обособя

Грешни изписвания: убособя, обосъбя, обусобя, обосубя
Пише се с две 'о' (представка 'о-' и корен) и завършва на 'я'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:особен
Свързано с корена 'соб' (свой, собствен) и прилагателното 'особен' (отделен). Развило се е от идеята за отделяне на нещо като самостоятелна единица (особа).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • обособя зона
  • обособя група