Енциклопения на българския език

обоснова

[obosnoˈva]

обоснова значение:

1. (пряко) Да подкрепя твърдение, искане или теория с убедителни доказателства, факти и аргументи.
Ударение
обоснова'
Част на речта
глагол
Сричкоделение
о-бос-но-ва
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
I спрежение
Възвратна форма
обоснова се
Видова двойка
обосновавам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на обоснова

(пряко)
  • Адвокатът успя да обоснова тезата си пред съда.
  • Моля, обосновете разходите в бюджета с конкретни оферти.

Синоними на обоснова

Антоними на обоснова

Как се пише обоснова

В 3 л. ед.ч. минало свършено време глаголът завършва на (той обоснова), което съвпада с формата за 2 и 3 л. ед.ч. бъдеще време при свършения вид.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:основа
Префиксна деривация: об- + основа. Глаголът означава 'поставям на основа', 'фундаментирам'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • обоснова мнението си
  • научно да обоснова
обоснова : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник