Енциклопения на българския език

обобщя

[oboˈpʃtʲɐ]

обобщя значение:

1. (логика) Изразявам основните, общите черти на група явления или факти; правя извод въз основа на отделни данни.
2. (административен) Събирам разпокъсани данни в единна справка или документ.
Ударение
обобщя̀
Част на речта
глагол
Сричкоделение
о-боб-щя
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Видова двойка
обобщавам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на обобщя

(логика)
  • Ще се опитам да обобщя казаното дотук с няколко думи.
  • Авторът успя да обобщи настроенията на цяло поколение.
(административен)
  • Трябва да обобщя отчетите от всички отдели до края на деня.

Антоними на обобщя

Как се пише обобщя

Грешни изписвания: обобща, убобщя, обубщя
Думата завършва на (променливо 'я'), което в 1 л. ед.ч. и 3 л. мн.ч. се запазва.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:обьщъ
От прилагателното 'общ' с представка 'о-' и глаголна наставка, означаващо 'правя нещо общо'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • обобщя резултатите
  • обобщя опита
  • накратко да обобщя
обобщя : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник