облицовка

[obliˈt͡sɔvkɐ]

облицовка значение:

1. (строителство) Покритие на стени, тавани, подове или други конструктивни елементи с плочи, дърво, камък или други материали с цел защита, изолация или декорация.

2. (техника) Външен слой на машинна част или съоръжение, предназначен да го предпазва от износване или агресивна среда.

Ударение: облицо̀вка
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: об-ли-цов-ка
Род: женски
Мн. число: облицовки

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на облицовка

(строителство)

Майсторите завършиха каменната облицовка на камината.
Сградата има модерна стъклена облицовка, която отразява небето.

(техника)

Облицовката на пещта трябва да се подмени поради високите температури.

Синоними на облицовка

покритие, обшивка, хастар, изолация, защитен слой

Как се пише облицовка

Грешни изписвания: облицовъка, облецовка, ублицовка, облйцовка, облицувка

Думата се пише с и (облицовка), тъй като произлиза от корена лиц- (лице). След ц се пише о, когато е под ударение или в суфикси като -овка.

Етимология

Произход:Руски

Оригинална дума:облицовка

Заета от руския език, където е производна на глагола 'облицевать', който се корени в думата 'лицо' (лице) – буквално означава 'оформяне на лицето/повърхността' на нещо.

Употреба

Чести словосъчетания:

каменна облицовка
дървена облицовка
външна облицовка
мраморна облицовка

облицовка