Енциклопения на българския език

обков

[ˈɔpkof]

обков значение:

1. (Техника) Метална обшивка, рамка или елементи, поставени върху предмет за заздравяване, предпазване или украса.
2. (Строителство) Съвкупност от метални части (дръжки, панти, брави) за дограма и мебели.
Ударение
òбков
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
об-ков
Род
мъжки
Мн. число
обкови
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на обков

(Техника)
  • Старият сандък имаше красив железен обков.
  • Вратата е с масивен обков и тежка ключалка.
(Строителство)
  • Поръчахме качествен немски обков за прозорците.

Синоними на обков

Как се пише обков

Грешни изписвания: убков, обкоф, обкув
При изговор последната съгласна 'в' се обеззвучава до 'ф', но правописът се проверява с формите, където след нея има гласна: 'обкови'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:кова
Отглаголно съществително от 'обковавам'. Префикс 'об-' (отвсякъде/повърхностно) + корен 'ков' (от кова).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • златен обков
  • мебелен обков
  • обков на икона