Енциклопения на българския език

обективен

[obɛkˈtivɛn]

обективен значение:

1. (философия) Който съществува вън и независимо от човешкото съзнание; който се отнася до обекта, а не до субекта.
2. (пряко) Който преценява фактите и явленията без преднамереност или лични пристрастия; справедливи и точен.
Ударение
обектѝвен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
о-бек-ти-вен
Род
мъжки
Мн. число
обективни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на обективен

(философия)
  • Обективната реалност не зависи от нашите желания.
  • Материята е обективна реалност, дадена ни чрез усещанията.
(пряко)
  • Журито даде обективна оценка на изпълнението.
  • Трябва да бъдем обективни при анализа на грешките.

Антоними на обективен

Как се пише обективен

Грешни изписвания: убективен, обективън, обектйвен

Думата се пише с о в началото. Променливото я не присъства, завършва на -ен.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:objectivus
Заемка от латинската дума objectivus („предметен“), производна на objectum („предмет“). В българския език навлиза през руски или немски през Възраждането като термин във философията, а по-късно придобива и общоупотребимото значение за безпристрастност.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • обективна истина
  • обективна преценка
  • обективни причини
  • обективен фактор
обективен : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник