Енциклопения на българския език

обезщетяване

[obɛzʃtɛˈtʲavanɛ]

обезщетяване значение:

1. (право) Действието по изплащане на сума или предоставяне на блага като компенсация за нанесена вреда, загуба или при отчуждаване на имот.
Ударение
обезщетя́ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-без-ще-тя-ва-не
Род
среден
Мн. число
обезщетявания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на обезщетяване

(право)
  • Процедурата по обезщетяване на собствениците ще започне следващия месец.
  • Съдът постанови пълно обезщетяване за претърпените имуществени вреди.

Синоними на обезщетяване

Как се пише обезщетяване

Пише се с щ (щетя). Представката е без-, пише се 'з', въпреки че пред беззвучната 'щ' се чува 'с'.

Етимология

Произход:Руски
Оригинална дума:тщета
Заемка или влияние от руски/църковнославянски (тщета - вреда, загуба). Българската форма се е наложила чрез глагола 'обезщетявам'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • парично обезщетяване
  • справедливо обезщетяване
  • фонд за обезщетяване
обезщетяване : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник