обезщетение
[obɛzʃtɛˈtɛniɛ]
обезщетение значение:
1. (право/икономика) Парична сума или друга ценност, която се дава на лице или организация като компенсация за претърпяна вреда, загуба или за извършена услуга (при напускане на работа и др.).
- Ударение
- обезщетѐние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-без-ще-те-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- обезщетения
Примери за използване на обезщетение
(право/икономика)
- Съдът присъди обезщетение на пострадалия в размер на 10 000 лева.
- Служителите получиха обезщетение при съкращение.
Синоними на обезщетение
Как се пише обезщетение
Пише се с з пред беззвучната съгласна щ, тъй като представката е без- (морфологичен принцип на правописа), а не бес-.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:без + щета
Словообразувателно гнездо на корена 'щет-' (щета). Префиксът 'о-' и 'без-' придават значение на премахване на щетата, а суфиксът '-ение' оформя съществителното за действие или резултат.
Употреба
Чести словосъчетания:
- парично обезщетение
- застрахователно обезщетение
- обезщетение за безработица