обезправяване
[o.bɛs.praˈvja.va.nɛ]
обезправяване значение:
1. (право/социология) Процес на отнемане на законни права или привилегии на лице или група от хора.
- Ударение
- обезправя̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-без-пра-вя-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- обезправявания
Примери за използване на обезправяване
(право/социология)
- Историческото обезправяване на малцинствата води до дългосрочни социални конфликти.
Синоними на обезправяване
Антоними на обезправяване
Как се пише обезправяване
Пише се с з в представката обез-, въпреки че при изговор се чува 'с' поради обеззвучаването пред беззвучната съгласна 'п'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:обезправявам
Отглаголно съществително от 'обезправявам', образувано от представките о- + без- и корена 'прав-' (право).
Употреба
Чести словосъчетания:
- социално обезправяване
- политическо обезправяване
Популярни търсения и запитвания за обезправяване
какво е обезправяване, обезправяване или обесправяване, обезправяване или убезправяване, обезправяване или обезпръвяване, обезправяване или обезправявъне, обесправяване или убезправяване, обесправяване или обезпръвяване, обесправяване или обезправявъне, убезправяване или обезпръвяване, убезправяване или обезправявъне, обезпръвяване или обезправявъне