Енциклопения на българския език

обезпечителен

[obɛspɛˈt͡ʃitɛlɛn]

обезпечителен значение:

1. (право) Който служи за гарантиране изпълнението на задължение или за запазване на права до приключване на съдебен процес.
2. (финанси) Свързан с предоставянето на обезпечение (залог, ипотека) по кредит.
Ударение
обезпечѝтелен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
о-без-пе-чи-те-лен
Род
мъжки
Мн. число
обезпечителни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на обезпечителен

(право)
  • Съдът допусна налагането на обезпечителни мерки върху имота на длъжника.
  • Издадена е обезпечителна заповед за запор на банковите сметки.
(финанси)
  • Подписахме обезпечителен договор към основния кредит.

Синоними на обезпечителен

Как се пише обезпечителен

Представката е обез- (о + без). Пише се със 'з' пред беззвучни съгласни (като 'п') поради морфологичния принцип на правописа.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:обезпеча
Произлиза от глагола 'обезпеча' (осигуря, гарантирам) + наставка '-телен'. В основата е думата 'печал' (грижа) с префикс 'без-' (без грижа/сигурен).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • обезпечителна мярка
  • обезпечителна заповед
  • обезпечителен процес
  • обезпечителна нужда