Енциклопения на българския език

обезоръжавам

[obɛzorɐˈʒavɐm]

обезоръжавам значение:

1. (военно дело) Отнемам оръжието на някого; правя някого неспособен да води бой.
2. (преносно) Спечелвам някого на своя страна с чар, искреност или доброта; премахвам враждебността или гнева му.
Ударение
обезоръжа̀вам
Част на речта
глагол
Сричкоделение
о-бе-зо-ръ-жа-вам
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
III спрежение
Видова двойка
обезоръжа
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на обезоръжавам

(военно дело)
  • Полицаите успяха да обезоръжат престъпника без стрелба.
  • Победителите обезоръжават пленената армия.
(преносно)
  • Нейната искрена усмивка го обезоръжаваше напълно.
  • Той ме обезоръжи с логичните си аргументи.

Синоними на обезоръжавам

Антоними на обезоръжавам

Как се пише обезоръжавам

Пише се с ъ (от оръжие) и слято.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:оръжие
Сложно префиксално образувание: 'о-' + 'без-' (лишаване) + 'оръжие'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • напълно обезоръжавам
  • обезоръжавам с усмивка