Енциклопения на българския език

обезвреждане

[obɛzˈvrɛʒdanɛ]

обезвреждане значение:

1. (военно дело / сигурност) Действие по правене на нещо безопасно или негодно за употреба (напр. взривно устройство, оръжие).
2. (екология) Обработка на отпадъци или токсични вещества, така че да престанат да бъдат опасни за околната среда.
3. (пряко) Лишаване на противник или злонамерено лице от възможността да нанася вреда; залавяне или елиминиране.
Ударение
обезврѐждане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-без-вреж-да-не
Род
среден
Мн. число
обезвреждания (рядко)
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на обезвреждане

(военно дело / сигурност)
  • Екипът на ДОТИ извърши успешно обезвреждане на бомбата.
  • Миньорът започна обезвреждане на старата морска мина.
(екология)
  • Заводът разполага с инсталация за обезвреждане на опасни отпадъци.
(пряко)
  • Полицията предприе действия по обезвреждане на терористичната група.

Антоними на обезвреждане

Как се пише обезвреждане

Пише се с жд (редуване д-жд при образуване на несвършен вид от 'вреда'/'вредя'). Представката е обез-.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:вреда
От глагола „обезвреждам“, който комбинира „обез-“ (премахване) и корен „вред-“ (вреда), с редуване на съгласните д/жд в несвършения вид.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • обезвреждане на взривни вещества
  • обезвреждане на отпадъци
  • контролирано обезвреждане