Енциклопения на българския език

обгръщане

[obˈgrɤʃtɐnɛ]

обгръщане значение:

1. (пряко) Действието по обхващане на някого или нещо с ръце; прегръщане.
2. (преносно) Покриване, застилане или обграждане от всички страни (за мъгла, тъмнина, чувство и др.).
Ударение
обгръ̀щане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
об-гръ-ща-не
Род
среден
Мн. число
обгръщания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на обгръщане

(пряко)
  • Топлото обгръщане на майката успокои детето.
  • При срещата им последва сърдечно обгръщане.
(преносно)
  • Пълното обгръщане на града от гъстата мъгла затрудни движението.
  • Чувството на самота водеше до емоционално обгръщане и изолация.

Антоними на обгръщане

Как се пише обгръщане

Пише се с щ (звуци шт) и ъ в корена.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:об- + гръщам
Отглаголно съществително от 'обгръщам'. Коренът е свързан със старобългарското 'гърло' (прегръщам през врата) или 'гръд', но по-точно е свързан с идеята за загръщане/покриване.
обгръщане : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник