Енциклопения на българския език

обгаряне

[obˈgarʲɐnɛ]

обгаряне значение:

1. (пряко) Повреди по повърхността на предмет или тяло, причинени от огън, висока температура или химикали; процесът на причиняване на такива повреди.
2. (медицина) Метод за лечение (каутеризация), при който тъкан се изгаря с нагорещен инструмент или химикал за спиране на кървене или премахване на образувание.
Ударение
обга̀ряне
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
об-га-ря-не
Род
среден
Мн. число
обгаряния
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на обгаряне

(пряко)
  • При пожара получи леко обгаряне на ръцете.
  • Обгарянето на дървесината я предпазва от вредители.
(медицина)
  • Лекарят извърши обгаряне на раната, за да спре инфекцията.

Как се пише обгаряне

Думата се пише с а в корена (под ударение в несвършен вид - обга̀рям), за разлика от свършения вид обгоря.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:гаръ
Славянски корен, свързан с горенето. Представката об- указва действие, засягащо повърхността или цялостта.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • слънчево обгаряне
  • химическо обгаряне