Енциклопения на българския език

носач

[noˈsat͡ʃ]

носач значение:

1. (пряко) Лице, чиято професия или задължение е да пренася товари.
2. (техника) Конструктивен елемент (греда, конзола, скоба и др.), който поддържа или носи други части на механизъм или съоръжение.
3. (военно дело) Превозно средство (самолет, ракета, кораб), предназначено да пренася и изстрелва бойни заряди или други летателни апарати.
Ударение
носа̀ч
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
но-сач
Род
мъжки
Мн. число
носачи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на носач

(пряко)
  • Носачът взе багажа ни още от входа на хотела.
  • Група носачи пренасяха оборудването към базовия лагер.
(техника)
  • Смяната на предния ляв носач на автомобила беше наложителна.
  • Стоманеният носач поддаваше под тежестта на плочата.
(военно дело)
  • Самолетоносачът е основен носач на бойната авиация в открито море.
  • Ракетата носач изведе сателита в орбита.

Как се пише носач

Грешни изписвания: нусач, носъч
Думата се пише с 'о' в корена, тъй като произлиза от глагола 'нося'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:нося
Образувано от глагола 'нося' (с праславянски корен *nositi) чрез наставката за деятел '-ач'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • ракета носач
  • долен носач
  • носач на вируса

Популярни търсения и запитвания за носач

носач : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник