Енциклопения на българския език

неустановен

[nɛustanovɛn]

неустановен значение:

1. (общо) Който не е открит, разпознат или фиксиран; чиято самоличност или произход не са известни.
2. (административен) Който не е утвърден официално, който е още променлив.
Ударение
неустановѐн
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
не-ус-та-но-вен
Род
мъжки
Мн. число
неустановени
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на неустановен

(общо)
  • Пожарът е причинен от неустановен извършител.
  • В организма му е открито вещество с неустановен произход.
(административен)
  • Работното време все още е неустановено.
  • Това са неустановени практики в нашата фирма.

Как се пише неустановен

Думата се пише слято като едно прилагателно. Пише се с у (не-установен).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:установен
Отрицателна форма на миналото страдателно причастие установен (от глагола установя).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • неустановен извършител
  • неустановена причина
  • неустановен образец