неточен
[nɛˈtɔt͡ʃɛn]
неточен значение:
1. (пряко) Който съдържа грешки или отклонения от истината/стандарта.
2. (за човек/време) Който не спазва уреченото време; който закъснява.
- Ударение
- нето̀чен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- не-то-чен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- неточни
Примери за използване на неточен
(пряко)
- Предоставеният доклад съдържа неточни данни.
- Преводът беше неточен и изкривяваше смисъла.
(за човек/време)
- Той е много неточен и винаги закъснява за срещи.
Синоними на неточен
Антоними на неточен
Как се пише неточен
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:точка
Отрицателна частица 'не-' + 'точен'. Коренът е свързан с 'точка' (нещо, което попада точно в целта/точката).
Употреба
Чести словосъчетания:
- неточен превод
- неточен мерник
- неточни сметки