Енциклопения на българския език

несъзвучно

[nɛsɐzˈvut͡ʃno]

несъзвучно значение:

1. (музика) Което не звучи хармонично; дисонансно.
2. (преносно) Което не е в съгласие или съответствие с нещо друго.
Ударение
несъзвùчно
Част на речта
наречие, прилагателно име
Сричкоделение
не-съ-звуч-но
Род
среден
Мн. число
несъзвучни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на несъзвучно

(музика)
  • Оркестърът свиреше несъзвучно и разпокъсано.
(преносно)
  • Думите му прозвучаха несъзвучно на общото настроение.

Как се пише несъзвучно

Пише се слято като едно дума, когато е наречие или прилагателно с отрицание. Втората гласна е ъ (представка съ-).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:звук
Отрицателна частица 'не-' + 'съзвучно' (от 'със' + 'звук'). Калка на латинското 'dissonans'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • звучи несъзвучно