Енциклопения на българския език

непригодност

[nɛpriˈɡɔdnost]

непригодност значение:

1. (администрация/право) Липса на необходимите качества, умения или условия за извършване на определена дейност или за употреба по предназначение.
Ударение
неприго̀дност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
не-при-год-ност
Род
женски
Мн. число
непригодности
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на непригодност

(администрация/право)
  • Комисията установи пълна непригодност на сградата за обитаване.
  • Той бе освободен поради професионална непригодност.

Антоними на непригодност

Как се пише непригодност

Думата се пише слято като съществително с отрицателна частица не-. Основната гласна в корена е 'о' (годност), а не 'е'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:годен
Абстрактно съществително, образувано от прилагателното 'непригоден' (от 'годен' – старобългарски корен *godъ - време, подходящо време) чрез наставката за качество '-ост'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • професионална непригодност
  • физическа непригодност
  • техническа непригодност