Енциклопения на българския език

неотлъчен

[neotˈɫɤt͡ʃɛn]

неотлъчен значение:

1. (пряко) Който не се отделя от някого или нещо; който е постоянно присъстващ до някого.
Ударение
неотлъ̀чен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
не-от-лъ-чен
Род
мъжки
Мн. число
неотлъчни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на неотлъчен

(пряко)
  • Той беше мой неотлъчен спътник по време на цялото пътешествие.
  • Кучето беше негов неотлъчен пазач.

Антоними на неотлъчен

Как се пише неотлъчен

Грешни изписвания: не отлъчен, неотлачен, неутлъчен

Думата се пише слято, тъй като е прилагателно име, образувано с отрицателната частица не-.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:отлъчвам се
Дериват от глагола 'отлъчвам се' (отделям се) с отрицателна частица 'не-'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • неотлъчен спътник
  • неотлъчен придружител
  • неотлъчно до него