неин

[ˈnɛin]

неин значение:

1. (граматика) Притежателно местоимение за 3 л. ед. ч., женски род. Показва, че обектът принадлежи на лице от женски пол.

Ударение: нѐин
Част на речта: местоимение
Сричкоделение: не-ин
Род: мъжки
Мн. число: нейни

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на неин

(граматика)

Това е неин проблем.
Баща ѝ е неин идол.

Как се пише неин

Грешни изписвания: нейн, нейнът

В мъжки род единствено число думата завършва на -ин (неин). Буквата й се появява само във формите за женски, среден род и множествено число (нейна, нейно, нейни). Изписването 'нейн' е груба граматическа грешка.

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:нѥинъ

Произлиза от формата за родителен падеж на личното местоимение за женски род, към която е добавена посесивна наставка.

Употреба

Чести словосъчетания:

по неин адрес
неин ред