нацупен
[nɐˈt͡supɛn]
нацупен значение:
1. (пряко) Който е направил гримаса с издаване на устните напред в знак на недоволство, обида или каприз.
- Ударение
- нацу̀пен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- на-цу-пен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- нацупени
Примери за използване на нацупен
(пряко)
- Детето стоеше нацупено в ъгъла, защото му взеха играчката.
- Тя ме посрещна с нацупена физиономия.
Как се пише нацупен
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:цупя се
Минало страдателно причастие на възвратния глагол 'цупя се'. Коренът е вероятно звукоподражателен или свързан с диалектни форми за устни/джуки, изразяващи гримаса.
Употреба
Чести словосъчетания:
- нацупено лице
- нацупена физиономия
- нацупено дете