Енциклопения на българския език

настървявам

[nɐstɐrˈvʲavɐm]

настървявам значение:

1. (пряко) Предизвиквам силна възбуда, ярост или злоба у някого; насъсквам.
2. (преносно) Подбуждам силно желание или страст към извършването на дадена дейност (често в негативен или агресивен смисъл).
Ударение
настървя̀вам
Част на речта
глагол
Сричкоделение
на-стър-вя-вам
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
III спрежение
Възвратна форма
настървявам се
Видова двойка
настървя
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на настървявам

(пряко)
  • Ораторът настървяваше тълпата срещу политическите си опоненти.
  • Гладът настървяваше хищниците още повече.
(преносно)
  • Хазартът го настървяваше да залага все по-големи суми.
  • Всяка загуба го настървяваше за реванш.

Как се пише настървявам

Коренната гласна е 'ъ' (от 'стръв'). Вставката е 'я' (променливо я), която се запазва пред сричка с гласна 'а' (-вам).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:стръвъ
Произлиза от съществителното 'стръв' (мърша, къс месо за примамка). Първоначалното значение е свързано с насъскване на ловни кучета чрез даване на месо или кръв, за да станат по-агресивни и нападателни.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • настървявам куче
  • настървявам тълпата
  • настървявам срещу някого