Енциклопения на българския език

настъпателност

[nɐstɐˈpatɛlnost]

настъпателност значение:

1. (военно дело / спорт) Качество или тактика, свързана с извършване на нападение, атака или активни действия за завземане на инициативата.
2. (преносно) Настойчивост, упоритост и напористост в поведението при преследване на цели.
Ударение
настъпа́телност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
на-стъ-па-тел-ност
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на настъпателност

(военно дело / спорт)
  • Отборът демонстрира изключителна настъпателност през второто полувреме.
  • Военната доктрина разчиташе на бързина и настъпателност.
(преносно)
  • За тази позиция се изисква търговска настъпателност.

Антоними на настъпателност

Как се пише настъпателност

В основна форма думата завършва на . При членуване се добавя пълен член -та, което води до удвояване на 'т' (настъпателността).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:настъпвам
От прилагателното 'настъпателен', което произлиза от глагола 'настъпвам' + наставка '-тел'.
настъпателност : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник