Енциклопения на българския език

наследствен

[nɐˈslɛtstvɛn]

наследствен значение:

1. (биология) Който се предава от родители на потомство чрез генетичния материал; получен по рождение.
2. (право) Който се отнася до наследство (имущество) или се придобива чрез наследяване.
3. (преносно) Който е характерна черта, традиция или особеност, предавана от поколение на поколение в една общност или семейство.
Ударение
наслèдствен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
на-след-ствен
Род
мъжки
Мн. число
наследствени
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на наследствен

(биология)
  • Диабетът често е наследствен и се предава през поколенията.
  • Тя има наследствена дарба за музика.
(право)
  • Водят дългогодишни дела за наследствения имот на село.
  • Наследствената пенсия се полага на децата до определена възраст.
(преносно)
  • В този край гостоприемството е наследствена черта.
  • Наследствената вражда между родовете продължаваше.

Антоними на наследствен

Как се пише наследствен

Думата се пише със д (наследствен), защото произлиза от следа/наследявам. Проверката се прави с форми, в които звукът се чува ясно: наследи.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:наслѣдиѥ
Произлиза от корена 'след' (следа), преминал през старобългарското 'наслѣдиѥ' и глагола 'наследя'. Наставката '-ствен' оформя прилагателното значение за принадлежност или качество.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • наследствена болест
  • наследствен имот
  • наследствено право
  • наследствени белези