Енциклопения на българския език

насила

[nɐˈsilɐ]

насила значение:

1. (пряко) Чрез принуда, против волята и желанието на някого.
2. (преносно) С голяма мъка, с нежелание, едва-едва.
Ударение
насѝла
Част на речта
наречие
Сричкоделение
на-си-ла
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на насила

(пряко)
  • Никой не те кара да ядеш насила.
  • Вкараха го в колата насила.
(преносно)
  • Усмихна се насила, за да не ги обиди.
  • Вършеше работата си насила.

Антоними на насила

Как се пише насила

Грешни изписвания: на сила, нъсила, насйла
Като наречие се пише слято (една дума). Пише се разделно ('на сила') само когато е съществително с предлог (напр. 'Разчитам на сила, не на ум').

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:на + сила
Слято изписване на предлога 'на' и съществителното 'сила'. Формирано в процеса на адвербиализация (превръщане в наречие).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • смее се насила
  • карам насила
Фразеологизми:
  • насила хубост не става