наръчник
[nɐˈrət͡ʃnik]
наръчник значение:
1. (общо) Книга, съдържаща систематизирани справочни сведения или практически указания по определен въпрос или професия.
- Ударение
- наръ̀чник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-ръч-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- наръчници
Примери за използване на наръчник
(общо)
- Купих си наръчник по градинарство за начинаещи.
- Това е най-изчерпателният наръчник за ремонт на автомобили.
Синоними на наръчник
Как се пише наръчник
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:ръка
Произлиза от съществителното 'ръка' с представка 'на-' и наставка '-ник'. Вероятна калка на гръцката дума 'encheiridion' (от 'en' - в и 'cheir' - ръка) или латинската 'manuale'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- практически наръчник
- технически наръчник
- наръчник на потребителя