Енциклопения на българския език

наруша

[nɐruˈʃa]

наруша значение:

1. (право/обществен ред) Постъпя в противоречие с установен закон, правило, договор или заповед; престъпя.
2. (общо) Разстроя или прекъсна нормалното състояние, ход или спокойствие на нещо.
Ударение
наруша́
Част на речта
глагол
Сричкоделение
на-ру-ша
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
наруша се
Видова двойка
нарушавам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на наруша

(право/обществен ред)
  • Ако пресечеш на червено, ще нарушиш правилата за движение.
  • Той не искаше да наруша клетвата си.
(общо)
  • Силният шум наруши нощната тишина.
  • Стресът може да наруши съня ви.

Антоними на наруша

Как се пише наруша

Грешни изписвания: нароша, нарушъ, нъруша
Пише се с у в корена (от руша). Окончанието е , а не -ъ.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:рушити
От глагола 'руша' (развалям, събарям) с представка 'на-'. Свързано е с идеята за нанасяне на вреда върху целостта на ред или структура.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • наруша закона
  • наруша мълчанието
  • наруша правилата
  • наруша баланса