нарочно
[nɐˈrɔt͡ʃno]
- Ударение
- наро'чно
- Част на речта
- наречие
- Сричкоделение
- на-роч-но
Как се пише нарочно
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:нарок
От корена 'рок' (срок, съдба, дума) с представка 'на-'. Първоначалното значение е 'наречено', 'предназначено', което еволюира в 'с умисъл'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- правя нарочно
- нарочно или неволно