наративен

[nɐrɐˈtivɛn]

наративен значение:

1. (литература) Който се отнася до разказа, до повествованието; който има характер на разказ.

Ударение: наратѝвен
Част на речта: прилагателно име
Сричкоделение: на-ра-ти-вен
Род: мъжки
Мн. число: наративни

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на наративен

(литература)

Романът има сложна наративна структура с множество гледни точки.
Този филм разчита повече на визията, отколкото на наративния подход.

Синоними на наративен

повествователен, разказвателен, сюжеден

Антоними на наративен

лирически, драматически, описателен

Как се пише наративен

Грешни изписвания: нарътивен, наратевен, нъративен, наратйвен

Думата се пише с двойно 'н' само в формите за женски род, среден род и множествено число, когато 'н' е част от корена и се добавя окончание (напр. 'наративна'). В основната форма за м.р. е с едно 'н'.

Етимология

Произход:Латински

Оригинална дума:narrativus

Заета чрез френски (narratif) или директно от къснолатински 'narrativus', произлизащ от 'narrare' (разказвам).

Употреба

Чести словосъчетания:

наративен подход
наративна техника
наративна терапия
наративен анализ

наративен