напоя
[nɐpoˈjɤ]
напоя значение:
1. (селско стопанство) Давам вода на животни да пият до насита.
2. (земеделие) Осигурявам вода за почва или растения; поливам обилно.
3. (преносно) Пропивам нещо с течност, миризма или (абстрактно) с чувство/идея.
- Ударение
- напоя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- на-по-я
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- напоявам
Примери за използване на напоя
(селско стопанство)
- Овчарят заведе стадото на реката, за да напои овцете.
(земеделие)
- Дъждът успя да напоя изсъхналата земя.
- Трябва да напоя градината довечера.
(преносно)
- Тя напои кърпата с оцет.
- Словата му бяха напоени с тъга.
Антоними на напоя
Как се пише напоя
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:напоити
Старобългарският глагол 'напоити' е каузатив на 'пити' (пия). Съставен от представка 'на-' и корен, свързан с даване на течност.
Употреба
Чести словосъчетания:
- напоя коня
- изкуствено да напоя
- напоен с кръв