Енциклопения на българския език

напоителен

[nɐpoˈitɛlɛn]

напоителен значение:

1. (селко стопанство) Който служи за напояване (изкуствено овлажняване) на почвата.
Ударение
напоѝтелен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
на-по-и-те-лен
Род
мъжки
Мн. число
напоителни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на напоителен

(селко стопанство)
  • Изграждането на нов напоителен канал спаси реколтата от сушата.
  • Напоителните системи в региона бяха модернизирани.

Синоними на напоителен

Антоними на напоителен

Как се пише напоителен

Пише се с и, а не с й след гласната о, тъй като следва съгласна и се образува сричка (на-по-и-те-лен).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:напоя
Дериват от глагола 'напоя' (давам вода, поливам) + наставка '-телен'. Свързано със старобългарското 'поити'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • напоителен канал
  • напоителна система
  • напоително поле