Енциклопения на българския език

нападателен

[nɐpɐˈdatɛlɛn]

нападателен значение:

1. (военно дело / спорт) Който служи за нападение, който е свързан с атака или офанзива.
2. (преносно) Който изразява агресия, заядливост или враждебност.
Ударение
напада'телен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
на-па-да-те-лен
Род
мъжки
Мн. число
нападателни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на нападателен

(военно дело / спорт)
  • Армията предприе нападателни действия по целия фронт.
  • Отборът игра в нападателен стил през второто полувреме.
(преносно)
  • Тонът му стана рязък и нападателен.
  • Тя ми хвърли нападателен поглед.

Как се пише нападателен

Пише се с 'е' в наставката -телен.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:нападам
Произлиза от глагола 'нападам' + наставка '-телен', която се използва за образуване на прилагателни, означаващи качество или предназначение.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • нападателен бой
  • нападателна граната
  • нападателен стил