Енциклопения на българския език

намигвам

[nɐˈmiɡvɐm]

намигвам значение:

1. (пряко) Свивам бързо и за кратко клепача на едното си око като знак към някого.
2. (преносно) Давам таен знак или намек за съгласие, шега или съучастие.
3. (поетично) За светлина или звезда – просветвам периодично и слабо.
Ударение
намѝгвам
Част на речта
глагол
Сричкоделение
на-миг-вам
Вид
несвършен
Преходност
непреходен
Спрежение
III спрежение
Видова двойка
намигна
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на намигвам

(пряко)
  • Той ѝ намигваше конспиративно всеки път, когато минаваше покрай бюрото.
  • Намигвам за поздрав.
(преносно)
  • Авторът намигва към читателя чрез скрити препратки в текста.
(поетично)
  • Фарът намигваше в далечината сред бушуващото море.

Как се пише намигвам

Думата се пише с и в корена (от миг) и окончание -ам за 1 л. ед.ч. на глаголи от трето спрежение.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:мигъ
От корена 'миг' (мигам) с префикс 'на-', означаващ краткотрайност или насоченост на действието, и наставка за несвършен вид '-вам'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • намигвам дяволито
  • намигвам съучастнически
  • намигвам с око