налучване
[nɐˈlut͡ʃvɐnɛ]
- Ударение
- налу'чване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-луч-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- налучвания
Как се пише налучване
Думата може да се срещне и като налучкване (от налучквам), но формата налучване е производна от глаголната основа на налуча.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:лъча
Образувано от глагола 'налуча/налучвам'. Етимологията води към стария глагол 'лъча' (бележа, целя се, отделям), сближен вторично по значение със 'случвам' (уцелвам случайно).
Употреба
Чести словосъчетания:
- метод на налучването
- сляпо налучване
Фразеологизми:
- стрелям на посоки (синонимна фраза)