Енциклопения на българския език

наличност

[nalit͡ʃnost]
Ударение
налѝчност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
на-лич-ност
Род
женски
Мн. число
наличности
Докладвай грешка в описанието

Как се пише наличност

Пише се слято като едно съществително име. Да не се бърка с предлог и съществително (на личност).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:наличен
Образувано от прилагателното 'наличен' (съществуващ на лице) + наставката за абстрактни съществителни -ост.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • касова наличност
  • складова наличност
  • проверка на наличността
  • в наличност