Енциклопения на българския език

наковаване

[nɐkoˈvavɐnɛ]

наковаване значение:

1. (строителство / занаяти) Действието по забиване на множество гвоздеи или прикрепяне на нещо (дъски, летви) чрез коване.
2. (металургия) Обработване на голямо количество метал чрез коване; изработване на множество предмети чрез коване.
Ударение
накова'ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
на-ко-ва-ва-не
Род
среден
Мн. число
наковавания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на наковаване

(строителство / занаяти)
  • Наковаването на паркета изискваше много време.
  • Започнаха наковаването на летвите за покрива.
(металургия)
  • Поръчката включваше наковаване на стотина подкови.

Синоними на наковаване

Антоними на наковаване

Как се пише наковаване

Коренът ков- се пише с о.

Етимология

Произход:Славянски
Оригинална дума:*kovati
От глагола 'наковавам' (несвършен вид), производен от 'кова'. Коренът е древен индоевропейски *kau- (удрям, сека).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • наковаване на гвоздеи
  • наковаване на дъски
наковаване : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник