Енциклопения на българския език

назъбя

[nɐˈzɤbʲɐ]

назъбя значение:

1. (техника/общо) Правя нарези, зъбци или остриета по ръба на предмет (трион, нож, стена и др.).
2. (преносно) Нащърбвам, повреждам ръба на нещо, като отчупвам малки парченца.
Ударение
назъ̀бя
Част на речта
глагол
Сричкоделение
на-зъ-бя
Род
няма
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Видова двойка
назъбвам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на назъбя

(техника/общо)
  • Майсторът трябваше да назъбя острието на триона, за да реже по-добре.
  • Вятърът и водата бяха назъбили скалите в причудливи форми.
(преносно)
  • Внимавай да не назъбиш ножа в кокала.
  • Чашата беше леко назъбена по ръба.

Синоними на назъбя

Антоними на назъбя

Как се пише назъбя

Грешни изписвания: назабя, назъбея, нъзъбя
Гласна ъ в корена се запазва. Ятовата гласна в окончанието се променя на 'е' само пред меки срички или 'ж/ч/ш' (напр. назъбен), но в основна форма е 'я'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:зъб
Деноминален глагол, образуван от съществителното 'зъб' с префикс 'на-'. Означава 'правя зъбци'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • назъбя трион
  • назъбена стена
  • назъбени скали