Енциклопения на българския език

назоря

[nɐˈzɔrʲɐ]

назоря значение:

1. (разговорно) Принуждавам някого да бърза или да върши нещо с усилие; давам зор на някого.
2. (възвратно) Напрягам се физически или психически, полагам прекомерно усилие.
Ударение
назо̀ря
Част на речта
глагол
Сричкоделение
на-зо-ря
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
назоря се
Видова двойка
назорвам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на назоря

(разговорно)
  • Шефът ме назори да приключа проекта до обяд.
(възвратно)
  • Не се назоряй толкова с тези тежести, ще се контузиш.

Антоними на назоря

Как се пише назоря

Грешни изписвания: назуря, нъзоря
Правопис на гласни: Думата се пише с 'о' в корена (от зор), а не с 'у'.

Етимология

Произход:Турски / Персийски
Оригинална дума:zor
Заемка през турски (zor - сила, трудност), с корен от персийски. В българския език 'зор' придобива значение на напрежение, усилие или спешност.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • назоря някого
  • назоря се много

Популярни търсения и запитвания за назоря