Енциклопения на българския език

наемница

[naˈɛmnit͡sa]

Ударение: наѐмница
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: на-ем-ни-ца
Род: женски
Мн. число: наемници

Докладвай грешка в описанието

Как се пише наемница

Грешни изписвания: наемнидза, наймница, нъемница, наемнйца

Правопис: Думата се пише с 'ем' (от наем), а не с 'й'.

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:наимъ

Произлиза от 'наемник' + наставка за женски род '-ица'. Коренът 'ем-' (вземам) е древен.

Популярни търсения и запитвания за наемница

какво е наемница, наемница или наемнидза, наемница или наймница, наемница или нъемница, наемница или наемнйца, наемнидза или наймница, наемнидза или нъемница, наемнидза или наемнйца, наймница или нъемница, наймница или наемнйца, нъемница или наемнйца