Енциклопения на българския език

надхитряне

[natxitrʲɐnɛ]

надхитряне значение:

1. (общо) Действието, при което някой побеждава друг чрез хитрост, ум или съобразителност.
Ударение
надхѝтряне
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
над-хит-ря-не
Род
среден
Мн. число
надхитряния
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на надхитряне

(общо)
  • Играта се превърна в постоянно надхитряне между двамата шахматисти.
  • Успя да се измъкне благодарение на успешното надхитряне на пазачите.

Антоними на надхитряне

Как се пише надхитряне

Представката е над- (звучното 'д' се запазва писмено). След 'р' се пише я (променливо я), когато е под ударение.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:над- + хитър
Образувано от глагола 'надхитрям', който комбинира префикса за превъзходство 'над-' и корена 'хитър'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • взаимно надхитряне
  • тактическо надхитряне